Как се прави домашен пластилин (плейдо)

Купешкият Play-Doh струва 2–3 € за кутийка от 100 g и засъхва за седмица, щом остане отворен. Домашната версия се прави за 10 минути от продукти, които вече имате, излиза около 1 € за половин килограм и – ако е сварена правилно – е по-мека и по-гладка от оригинала. Рецептата е същата, която използват детските градини в половин Европа.

Тайната на гладкия, нелепкав пластилин е винената киселина („крем тартар“) – тя прави тестото еластично и действа като консервант. Продава се в раздела за подправки и за домашни сладкиши, в пликче от 10–20 g за под 1 €. Пластилинът е нетоксичен, но съдържа много сол и не е за ядене.

Какво ще ви трябва

• 2 чаши бяло брашно (около 260 g)
• 1 чаша фина сол (около 280 g) – грубата сол прави пластилина зърнест
• 2 супени лъжици винена киселина (крем тартар)
• 2 супени лъжици олио (слънчогледово или кокосово)
• 1,5 чаши вода (около 375 ml)
• Течен или гел хранителен оцветител – 10–20 капки на цвят
• Незалепващ тиган или тенджера с дебело дъно, дървена лъжица, пликчета или кутии с капак за съхранение
• По желание: 1 ч.л. глицерин за екстра гладкост, няколко капки етерично масло от лавандула или ванилова есенция за мирис, брокат

Стъпка по стъпка

1. Смесете сухите съставки в тигана. Брашно, сол и винена киселина – разбъркайте ги на сухо, за да няма бучки. Пресяването не е задължително, но помага за гладка текстура.
2. Добавете течностите. Сипете олиото и водата и разбъркайте с лъжицата до гладка, течна каша без бучки – прилича на тесто за палачинки. Ако ще правите един цвят, добавете оцветителя още сега във водата: така се оцветява равномерно и без да цапа ръцете.
3. Варете на слаб огън, като бъркате непрекъснато. Сложете тигана на слаб до среден котлон. За 2–4 минути сместа започва да се сгъстява от дъното – бъркайте постоянно и стържете дъното, иначе загаря. Постепенно всичко се събира в една топка, която се отлепя от стените.
4. Свалете, когато топката не е лепкава. Готовото тесто се отделя от тигана на цяло и при натискане с лъжицата не оставя лепкава следа. Ако е още размазано – още 30–60 секунди. Не преварявайте: сухото, напукано тесто означава прекалено дълго на котлона.
5. Оставете да се охлади 5 минути и омесете. Прехвърлете топката върху лист хартия за печене или чиста повърхност. Горещата топка пари – това е работа за възрастния. След 5 минути месете 2–3 минути като хляб, докато стане гладка, еластична и копринена на пипане.
6. Оцветете на части, ако искате няколко цвята. Разделете тестото на 3–4 топки, направете вдлъбнатина във всяка, капнете 5–10 капки оцветител и омесете (с ръкавици за еднократна употреба, ако не искате сини пръсти за ден). Гел оцветителите дават по-ярки цветове с по-малко количество; течните от супермаркета също работят, но пастелно.
7. Добавете мирис или брокат (по желание). 2–3 капки лавандулово или мандариново етерично масло правят пластилина „ароматен“, а 1 ч.л. брокат – „вълшебен“. Омесете още минута.
8. Приберете в затворена кутия. Пластилинът издържа 2–3 месеца в добре затворена кутия или плик с цип при стайна температура, и до 6 месеца в хладилник. Винената киселина и солта спират плесента. Не оставяйте на открито повече от час-два – повърхността започва да съхне.

Съвети и чести грешки

• Ако изсъхне: намокрете ръцете си, капнете няколко капки вода и олио върху тестото и месете 2 минути – възстановява се напълно. Напълно твърд пластилин се увива в мокра кърпа за един час и после се меси.
• Ако е лепкав: поръсете с брашно (1 лъжица) и омесете; най-честата причина е недоварено тесто или твърде много вода.
• Без винена киселина става, но се пази 1–2 седмици вместо месеци: заменете я с 1 с.л. оцет или лимонов сок – те също са киселина и помагат за еластичността.
• Версия без котлон: същите съставки, но водата се сипва вряла и се бърка с лъжица, после се меси. Малко по-зърнеста, но по-бърза и без тиган за миене.
• Пластилинът не е ядлив, въпреки че всичко в него е храна – една чаша сол е опасно количество за малко дете и особено за куче. Съхранявайте го далеч от домашни любимци.
• Чисти се лесно: засъхнали остатъци по масата се отлепват със суха четка, по дрехите – първо да изсъхнат, после се изчеткват, накрая пране.
• Направете „комплект“ за рожден ден: 4–5 цвята в бурканчета от бебешка храна, плюс формички за сладки, пластмасова преса за чесън (за „коса“) и точилка – струва под 5 € и държи вниманието на дете на 3–7 години по-дълго от купешкия.
• Пластилинът не е за под 2 години – не толкова заради токсичност, колкото заради солта и риска от задавяне с парчета.

Често задавани въпроси

Защо в рецептата е винена киселина, а не лимонтузу?

Лимонтузуто (лимонена киселина) върши работа за консервиране, но винената киселина допълнително прави тестото по-гладко и еластично – това е разликата между „прилично“ и „като от магазина“. В повечето супермаркети я има в щанда за подправки, като „винена киселина“ или „крем тартар“.

Може ли да се пече, за да стане твърд като фигурка?

Може – на 100–120 °C за 1–2 часа (според дебелината), но се напуква и става крехък; това е солено тесто, а не полимерна глина. За трайни фигурки по-добре оставете да съхне на въздух 2–3 дни и лакирайте.

Може ли да се оцвети с естествени оцветители?

Да: сок от червено цвекло (розово), куркума (жълто), спирулина или сок от спанак (зелено), какао (кафяво). Цветовете са по-бледи, но пластилинът е напълно „ядлив по състав“ – което е успокояващо при деца, които опитват всичко.