Компостът превръща кухненските обелки, окосената трева и есенните листа в тъмна, ронлива „черна земя“, която храни почвата и задържа влагата по-добре от всеки купешки тор. Освен че спестявате пари, намалявате и битовия отпадък – около една трета от съдържанието на кофата е органика.
Нужни са ви място от квадратен метър, правилно съотношение между „зелено“ и „кафяво“ и малко търпение. При редовно обръщане компостът е готов за 3–6 месеца, а ако го оставите сам – за около година.
Какво ще ви трябва
- Компостер: клетка от дъски или палети, пластмасов компостер от 200–300 л (30–80 €) или просто купчина в ъгъла на двора
- Полусенчесто място с директен контакт с почвата – за червеите и микроорганизмите
- Вила или лопата за обръщане, лейка
- „Зелени“ (азотни) материали: обелки от плодове и зеленчуци, утайка от кафе и чай, окосена трева, свежи плевели без семена, пресен оборски тор
- „Кафяви“ (въглеродни) материали: сухи листа, слама, накъсан картон и хартия, стърготини, нарязани клонки
- По желание: шепа градинска почва или готов компост за „закваска“, термометър за компост
Стъпка по стъпка
- Изберете място и основа. Поставете компостера върху гола земя, не върху бетон – така червеите и почвените организми влизат отдолу, а излишната вода се оттича. Най-отдолу сложете 10–15 см едри клонки за въздух и дренаж.
- Редувайте слоеве. Правилото е около 2–3 части „кафяво“ към 1 част „зелено“ по обем (съотношение въглерод:азот около 25–30:1). Слой от 5–10 см зелено, после 10–15 см кафяво. Твърде много зелено – купчината мирише на амоняк и става лигава; твърде много кафяво – стои суха и нищо не се случва.
- Нарежете материалите. Клонки, картон и зелеви кочани се режат на парчета до 5 см – колкото по-дребни, толкова по-бързо се разграждат. Листата може да минете с косачката, картонът се накъсва и намокря.
- Поддържайте влажност като на изстискана гъба. Стиснете шепа материал – трябва да излязат една-две капки. Ако е сухо, полейте с лейка; ако е мокро, добавете картон или слама и обърнете. Покрийте купчината с капак или стар килим срещу проливен дъжд.
- Добавете „закваска“. Шепа градинска почва или готов компост между слоевете внася нужните бактерии. Търговските активатори не са задължителни – утайката от кафе и малко оборски тор вършат същата работа.
- Обръщайте. На всеки 1–2 седмици прехвърлете купчината с вилата, като външният материал отива навътре. Това вкарва кислород и връща температурата. При „горещо“ компостиране в средата се достигат 55–65 °C – унищожават се семена на плевели и патогени. Без обръщане компостът пак става, но за 9–12 месеца.
- Следете миризмата и температурата. Работещата купчина мирише на горска почва и е топла в средата. Миризма на гнило означава липса на въздух; на амоняк – твърде много азот; никаква активност – сухо или студено.
- Спрете да добавяте и оставете да узрее. Когато купчината стигне около 1 м³, започнете втора, а първата оставете 4–8 седмици да „доузрее“ без нови материали. Затова две клетки една до друга са най-практичният вариант.
- Пресейте и използвайте. Прекарайте през сито с отвори 1–2 см; едрите парчета се връщат в новата купчина. Готовият компост е тъмнокафяв, ронлив и без разпознаваеми остатъци. Разстелете 2–5 см върху лехите напролет или наесен, или смесете 1:3 с почва за саксии.
Съвети и чести грешки
- Не слагайте: месо, риба, кости, млечни продукти и сготвена мазна храна (привличат плъхове и мухи); изпражнения на котки и кучета (паразити); болни растения и плевели със семена при „студено“ компостиране; гланцова хартия; пепел от въглища; големи количества орехови листа (съдържат юглон, който потиска растежа) и цитрусови кори (разграждат се бавно).
- Утайката от кафе е отлично „зелено“ – богата е на азот въпреки кафявия цвят. Филтърната хартия също може да влезе.
- Окосената трева на дебел слой се слепва и загнива – смесвайте я веднага със сухи листа или картон.
- Купчина под 1 м³ трудно се загрява, над 1,5 м³ не се проветрява добре. Квадратен метър на метър височина е идеалът.
- През зимата процесите почти спират – нормално е. Напролет обърнете, навлажнете и продължете.
- Пепел от дърва може да се добавя на тънък слой – тя е алкална и богата на калий, но в количество прави компоста твърде алкален.
Често задавани въпроси
Може ли компост на балкон?
Да – с вермикомпостер (кутия от 30–60 л с червени калифорнийски червеи) или с „бокаши“ ферментация в кофа с капак. Отворена купчина на балкон не е реалистична заради мухите и обема.
Мирише ли компостът?
Правилно направеният – не. Неприятна миризма винаги е сигнал: добавете кафяво, обърнете, намалете кухненските отпадъци.
Може ли да се компостират плевели?
Да, ако са без семена или компостирате „горещо“ (над 55 °C). Коренищни плевели като троскот и пирей е по-сигурно да изсушите на слънце първо.